29.04.2025 г., 12:39

Когато дойдат тежки дни

248 0 0

Когато дойдат тежки дни,
и слънцето започне да гасне,
в сърцето ми пламъкът тъжи,
а вятърът шепти безгласно.

Пътеките сами мълчат,
звездите плачат над земята,
но в болката расте душа —
като цвете след дъжда.

И в сянката на този свят,
в най-тихия и тъжен час,
ще нося огъня си свят —
ще бъда жив дори във мрак.


В сърцето ми тежи много,
времето спира, вечно тихо.
Каквото и да беше, сбогом,
всеки спомен е вечно с нас.

Имало е толкова много, за да кажем,
всеки миг, всяка болка, всичко.
В сърцето ми тежи, безкрайно,
сбогом, но няма край на любовта.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Biberce Muharemi Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...