29 апр. 2025 г., 12:39

Когато дойдат тежки дни

251 0 0

Когато дойдат тежки дни,
и слънцето започне да гасне,
в сърцето ми пламъкът тъжи,
а вятърът шепти безгласно.

Пътеките сами мълчат,
звездите плачат над земята,
но в болката расте душа —
като цвете след дъжда.

И в сянката на този свят,
в най-тихия и тъжен час,
ще нося огъня си свят —
ще бъда жив дори във мрак.


В сърцето ми тежи много,
времето спира, вечно тихо.
Каквото и да беше, сбогом,
всеки спомен е вечно с нас.

Имало е толкова много, за да кажем,
всеки миг, всяка болка, всичко.
В сърцето ми тежи, безкрайно,
сбогом, но няма край на любовта.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Biberce Muharemi Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...