Когато есента си отива

В градината цветята увяхват -

старите рани трудно зарастват.

Яворът клони леко повява -

поредна раздяла пак се задава.

В постеля от опадали листа

плахото сираче младостта

изпрати за последно есента -

с вълшебен танц на радостта.

Южнякът повя за последно.

Диря от пясък остана безследно,

блесна лъч светлина за устремено.

Нежно убийство - отдавна простено!