Когато есента си отива
В градината цветята увяхват -
старите рани трудно зарастват.
Яворът клони леко повява -
поредна раздяла пак се задава.
В постеля от опадали листа
плахото сираче младостта
изпрати за последно есента -
с вълшебен танц на радостта.
Южнякът повя за последно.
Диря от пясък остана безследно,
блесна лъч светлина за устремено.
Нежно убийство - отдавна простено!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Талева Всички права запазени
