oleander4e (Радена)
72 49
9 ene 2009, 23:55

Когато ги няма... Знай, че са при мен 

  Poesía
804 0 2
 

Когато пустинята тъгува за дъжда,

знай, че аз съм взела неговите капки,

за да ги изплача върху теб.


Душата ти да напоя - пустиня.


Извират те от моите очи,

капките приличащи ми на сълзи.

Капят и по моето лице,

бавно падат върху твоето сърце.

 

Kогато е мрачно
и денят тъгува за своето слънце,

знай, че аз от небесата го отнех

и всичките лъчи му взех.


Взех ги в моите ръце,

жарко да ме парят.

Теб да докосвам и топля,
а мен безпощадно да ме изгарят. 


A kогато бушува морето,

тихо в мене ридае сърцето...

И всичките му страсти и вълни

усещам там, дълбоко в своите гърди.

 

И когато нощта тъгува
за своите луна и звезди,

знай, че и те са при мен.


Взех ги,
за да озаря мрачния ти ден.

Всички са при мен, но само с една

ще мога да ти дам щастлива светлина.



 

© Радена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??