Когато пустинята тъгува за дъжда,
знай, че аз съм взела неговите капки,
за да ги изплача върху теб.
Душата ти да напоя - пустиня.
Извират те от моите очи,
капките приличащи ми на сълзи.
Капят и по моето лице,
бавно падат върху твоето сърце.
Kогато е мрачно
и денят тъгува за своето слънце,
знай, че аз от небесата го отнех
и всичките лъчи му взех. ...