Когато ги няма... Знай, че са при мен
Когато пустинята тъгува за дъжда,
знай, че аз съм взела неговите капки,
за да ги изплача върху теб.
Душата ти да напоя - пустиня.
Извират те от моите очи,
капките приличащи ми на сълзи.
Капят и по моето лице,
бавно падат върху твоето сърце.
Kогато е мрачно
и денят тъгува за своето слънце,
знай, че аз от небесата го отнех
и всичките лъчи му взех.
Взех ги в моите ръце,
жарко да ме парят.
Теб да докосвам и топля,
а мен безпощадно да ме изгарят.
A kогато бушува морето,
тихо в мене ридае сърцето...
И всичките му страсти и вълни
усещам там, дълбоко в своите гърди.
И когато нощта тъгува
за своите луна и звезди,
знай, че и те са при мен.
Взех ги,
за да озаря мрачния ти ден.
Всички са при мен, но само с една
ще мога да ти дам щастлива светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радена Всички права запазени
Хареса ми!!!!Поздрави
