9 ago 2007, 12:12

Когато идва Дългото Чакане

  Poesía
1.1K 0 13


Тихо стъпваш. Проскърцва нощта.
Нейде гларуси сънено кряскат.
На морето заспало мощта
във вълните внезапно се стряска.
Тихо стъпваш. От гладна луна
зад завеса се скриват звездите.
За закуска ще има тъга.
А вечеряхме с обич в очите.
Спря на кея. До тебе мълча.
Влак просвирва в далечното някъде.
От целувките ти горча.
Идва с утрото дългото чакане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...