24 jun 2014, 20:57

Когато идва нощта

667 1 2

Когато нощта се спуска навън

и лунни отблясъци нежно галят земята,

тогава си лягам в мойто легло

и прегръщам моя другар самотата.

 

Когато звездите тихо светят в нощта

и сякаш чудни вълшебства разказват,

тогава аз мисля за тебе с тъга

и липсваш ми много, защото те няма.

 

Когато ветрецът леко повява навън

и гали нежно цветята,

аз сладко потъвам в разкошния сън,

пак за теб замечтана.

 

Когато всички заспиват в нощта,

аз пак теб ще сънувам,

ще идваш при мен с целувка добра

и много страст ще ми даваш.

 

Когато утрото синьо прогони нощта

и дойде пак светлината,

тогава с усмивка ще срещна деня

и пак в съня ще те чакам.

 

Пламена Владимирова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...