24.06.2014 г., 20:57

Когато идва нощта

666 1 2

Когато нощта се спуска навън

и лунни отблясъци нежно галят земята,

тогава си лягам в мойто легло

и прегръщам моя другар самотата.

 

Когато звездите тихо светят в нощта

и сякаш чудни вълшебства разказват,

тогава аз мисля за тебе с тъга

и липсваш ми много, защото те няма.

 

Когато ветрецът леко повява навън

и гали нежно цветята,

аз сладко потъвам в разкошния сън,

пак за теб замечтана.

 

Когато всички заспиват в нощта,

аз пак теб ще сънувам,

ще идваш при мен с целувка добра

и много страст ще ми даваш.

 

Когато утрото синьо прогони нощта

и дойде пак светлината,

тогава с усмивка ще срещна деня

и пак в съня ще те чакам.

 

Пламена Владимирова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...