Jun 24, 2014, 8:57 PM

Когато идва нощта

  Poetry » Love
665 1 2

Когато нощта се спуска навън

и лунни отблясъци нежно галят земята,

тогава си лягам в мойто легло

и прегръщам моя другар самотата.

 

Когато звездите тихо светят в нощта

и сякаш чудни вълшебства разказват,

тогава аз мисля за тебе с тъга

и липсваш ми много, защото те няма.

 

Когато ветрецът леко повява навън

и гали нежно цветята,

аз сладко потъвам в разкошния сън,

пак за теб замечтана.

 

Когато всички заспиват в нощта,

аз пак теб ще сънувам,

ще идваш при мен с целувка добра

и много страст ще ми даваш.

 

Когато утрото синьо прогони нощта

и дойде пак светлината,

тогава с усмивка ще срещна деня

и пак в съня ще те чакам.

 

Пламена Владимирова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...