Когато идва нощта
Когато нощта се спуска навън
и лунни отблясъци нежно галят земята,
тогава си лягам в мойто легло
и прегръщам моя другар самотата.
Когато звездите тихо светят в нощта
и сякаш чудни вълшебства разказват,
тогава аз мисля за тебе с тъга
и липсваш ми много, защото те няма.
Когато ветрецът леко повява навън
и гали нежно цветята,
аз сладко потъвам в разкошния сън,
пак за теб замечтана.
Когато всички заспиват в нощта,
аз пак теб ще сънувам,
ще идваш при мен с целувка добра
и много страст ще ми даваш.
Когато утрото синьо прогони нощта
и дойде пак светлината,
тогава с усмивка ще срещна деня
и пак в съня ще те чакам.
Пламена Владимирова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Владимирова Все права защищены
