30 ene 2013, 9:04

Когато искам

911 0 3

Когато се разхождам боса в дните -

нозете ми усещат пулса на Земята.

Поискам ли да имат цветове косите -

рисувам в падащия дъжд сред капките дъгата.

 

Когато тишината искам да открия -

с криле на птици се завивам,

очите ми - бръшляни във перата крия

и в тяхната любов заспивам.

 

Когато искам да съм непрестанно влюбена -

в любимите за мен ръце се сгушвам.

Намирам себе си, не съм изгубена

и в ласките им топли се заслушвам.

 

Когато искам да съм по-богата -

в сърцето си приятели намирам.

Поискам ли да имам сила като на водата -

усещам пулса и с душата ù се сливам.

 

Когато искам непрестанно да се смея -

пред мене заиграват миговете цветни.

Поискам ли на сноп лъчи да се люлея -

политам със красивото на дните летни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...