Когато искам
Когато се разхождам боса в дните -
нозете ми усещат пулса на Земята.
Поискам ли да имат цветове косите -
рисувам в падащия дъжд сред капките дъгата.
Когато тишината искам да открия -
с криле на птици се завивам,
очите ми - бръшляни във перата крия
и в тяхната любов заспивам.
Когато искам да съм непрестанно влюбена -
в любимите за мен ръце се сгушвам.
Намирам себе си, не съм изгубена
и в ласките им топли се заслушвам.
Когато искам да съм по-богата -
в сърцето си приятели намирам.
Поискам ли да имам сила като на водата -
усещам пулса и с душата ù се сливам.
Когато искам непрестанно да се смея -
пред мене заиграват миговете цветни.
Поискам ли на сноп лъчи да се люлея -
политам със красивото на дните летни.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
