30 янв. 2013 г., 09:04

Когато искам

913 0 3

Когато се разхождам боса в дните -

нозете ми усещат пулса на Земята.

Поискам ли да имат цветове косите -

рисувам в падащия дъжд сред капките дъгата.

 

Когато тишината искам да открия -

с криле на птици се завивам,

очите ми - бръшляни във перата крия

и в тяхната любов заспивам.

 

Когато искам да съм непрестанно влюбена -

в любимите за мен ръце се сгушвам.

Намирам себе си, не съм изгубена

и в ласките им топли се заслушвам.

 

Когато искам да съм по-богата -

в сърцето си приятели намирам.

Поискам ли да имам сила като на водата -

усещам пулса и с душата ù се сливам.

 

Когато искам непрестанно да се смея -

пред мене заиграват миговете цветни.

Поискам ли на сноп лъчи да се люлея -

политам със красивото на дните летни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...