Когато камъните се стапят

Poesía » De amor

904 0 11

Нощта запали звездните си свещи
и пръсна аромата на жасмина.
Подухна вятър, лятно и горещо,
а ние сме на пода, пред камината...

Даряваме си фойерверни ласки,
разпръскваме конфети от целувки.
Адам и Ева са били прекрасни
от голота, първични, без преструвки...

Косите ти... Разпуснати са свила!
На коня, Пагане прелита степи,
вулкан безумство, под седлото скрила!
Ръцете ни... Ръцете ни са слепи!

Над жертвения огън прав е Ханът...
Кръвта на кучето изтича...
Пълзят бедрата жадни длани...
Предречено е: Да обича, без "Обичам!"...

Нощта запали звездните си свещи
и пръсна аромата на жасмина.
Горещо е, безумно е горещо...
Разтапят се ахатът и рубинът...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Благодаря ви! Зем.

2010-07-16T06:34:38+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Красив,силен и изпълнен смного страст и емоция стих!Аплодисменти,Краси!

2010-07-15T16:52:11+03:00
face04 (Таня Кирилова)

"И все пак си мисля, че е по-добре да си обичал и изгубил, отколкото въобще да не си!"Със сигурност!

2010-07-15T09:55:33+03:00
plami-6 (Плами)

Много хубав стих!

2010-07-15T07:46:20+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

670301ПГ, отговарям ти - не знам защо но винаги когато изплува виртуална любов, ми идна на акъла "Предречено от Пагане" на Вера Мутафчиева. Ханът е Хан и не може да се жени за кого да е и официално да обича когото и да е... Дано съм се изразил правилно.
И все пак си мисля, че е по-добре да си обичал и изгубил, отколкото въобще да не си!
Благодаря на всички ви!
Зем.

2010-07-15T07:41:10+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0