Когато камъните се стапят
Когато камъните се стапят
Нощта запали звездните си свещи
и пръсна аромата на жасмина.
Подухна вятър, лятно и горещо,
а ние сме на пода, пред камината...
Даряваме си фойерверни ласки,
разпръскваме конфети от целувки.
Адам и Ева са били прекрасни
от голота, първични, без преструвки...
Косите ти... Разпуснати са свила!
На коня, Пагане прелита степи,
вулкан безумство, под седлото скрила!
Ръцете ни... Ръцете ни са слепи!
Над жертвения огън прав е Ханът...
Кръвта на кучето изтича...
Пълзят бедрата жадни длани...
Предречено е: Да обича, без "Обичам!"...
Нощта запали звездните си свещи
и пръсна аромата на жасмина.
Горещо е, безумно е горещо...
Разтапят се ахатът и рубинът...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены