14.07.2010 г., 16:59

Когато камъните се стапят

916 0 11

Когато камъните се стапят


Нощта запали звездните си свещи
и пръсна аромата на жасмина.
Подухна вятър, лятно и горещо,
а ние сме на пода, пред камината...

Даряваме си фойерверни ласки,
разпръскваме конфети от целувки.
Адам и Ева са били прекрасни
от голота, първични, без преструвки...

Косите ти... Разпуснати са свила!
На коня, Пагане прелита степи,
вулкан безумство, под седлото скрила!
Ръцете ни... Ръцете ни са слепи!

Над жертвения огън прав е Ханът...
Кръвта на кучето изтича...
Пълзят бедрата жадни длани...
Предречено е: Да обича, без "Обичам!"...

Нощта запали звездните си свещи
и пръсна аромата на жасмина.
Горещо е, безумно е горещо...
Разтапят се ахатът и рубинът...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Зем.
  • Красив,силен и изпълнен смного страст и емоция стих!Аплодисменти,Краси!
  • "И все пак си мисля, че е по-добре да си обичал и изгубил, отколкото въобще да не си!"Със сигурност!
  • Много хубав стих!
  • 670301ПГ, отговарям ти - не знам защо но винаги когато изплува виртуална любов, ми идна на акъла "Предречено от Пагане" на Вера Мутафчиева. Ханът е Хан и не може да се жени за кого да е и официално да обича когото и да е... Дано съм се изразил правилно.
    И все пак си мисля, че е по-добре да си обичал и изгубил, отколкото въобще да не си!
    Благодаря на всички ви!
    Зем.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...