Когато луната спусне синкавото було
Когато луната, спусне синкавото було,
и звезди обсипят черното небе.
За туй нищо се не чуло,
че сърцето ми скоро ще умре.
Изчезна любовта красива.
Отиде си сладката наслада.
За туй душата ми унила,
гори в огнена, дълбока клада.
В топлата ми гръд, любовта ни пазих.
Сърцето давах си навеки.
За теб и в огън газих.
Да чувствам, прегрътките ти меки.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никалас Борисов Todos los derechos reservados
