Когато луната, спусне синкавото було,
и звезди обсипят черното небе.
За туй нищо се не чуло,
че сърцето ми скоро ще умре.
Изчезна любовта красива.
Отиде си сладката наслада.
За туй душата ми унила,
гори в огнена, дълбока клада.
В топлата ми гръд, любовта ни пазих.
Сърцето давах си навеки.
За теб и в огън газих.
Да чувствам, прегрътките ти меки.
© Никалас Борисов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
