nikalas (Никалас Борисов)
76 95
Sep 6, 2019, 1:11 PM

Когато луната спусне синкавото було 

  Poetry » Love
5.0 / 1
807 0 2
Когато луната, спусне синкавото було,
и звезди обсипят черното небе.
За туй нищо се не чуло,
че сърцето ми скоро ще умре.
Изчезна любовта красива.
Отиде си сладката наслада.
За туй душата ми унила,
гори в огнена, дълбока клада.
В топлата ми гръд, любовта ни пазих.
Сърцето давах си навеки.
За теб и в огън газих.
Да чувствам, прегрътките ти меки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никалас Борисов All rights reserved.

Random works
  • MilenaNik (Милена Николова) Кръстопът на сезоните
    Кръстопът на сезоните
  • Burns Balmy
    Flowers beneath my window Dancing in the flow Of melody near-inaudible The music of the wind exhaled...
  • Trun-Malla (Милен Момчев) I am!
    I am whisper, I am cry, I'm the lord of the ancient sky. I am earth, I am air, I'm the time's father...
  • robinhood91 (Йоан Александров) Wrong person
    How can I fight desire so deep Your eyes I dream and your smile I seek. I can't find the words exact...

More works »