SimeonAngelov (Симеон Ангелов)
96 41
21 ene 2017, 14:47

Когато любовта е жива 

  Poesía
758 4 10

КОГАТО ЛЮБОВТА Е ЖИВА

 

 

Повикай ме, когато в теб тъгата

разкъсва умореното ти тяло,

когато в сенките си самотата

погребва времето ни закъсняло!

Повикай ме, щом сънена луната

в студено пълнолуние изгрее

и тъжното пространство на душата

със вълчи вой безжалостно запее!

Аз ще се върна, може би навреме,

скръбта ни да изпия и сълзите ни -

крещящи от безумното съмнение,

прокраднато в ъглите на очите ни!

 

 

Повикай ме, щом слънцето засмяно

съня ти със лъчите си събуди

и утрото със нежност замечтано

от дните ти студа със жар прокуди!

Повикай ме, когато ме желаеш

и пеперуди в тялото танцуват,

във мислите си щом за мен мечтаеш,

в очите пламъчета щом лудуват!

Аз ще се върна! Знаеш! Ще се върна,

изпил до дъно болката парлива,

ще те целуна и ще те прегърна

щом любовта в сърцата ни е жива!!!

 

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??