КОГАТО ЛЮБОВТА Е ЖИВА
Повикай ме, когато в теб тъгата
разкъсва умореното ти тяло,
когато в сенките си самотата
погребва времето ни закъсняло!
Повикай ме, щом сънена луната
в студено пълнолуние изгрее
и тъжното пространство на душата
със вълчи вой безжалостно запее!
Аз ще се върна, може би навреме,
скръбта ни да изпия и сълзите ни -
крещящи от безумното съмнение, ...