Когато любовта е жива
КОГАТО ЛЮБОВТА Е ЖИВА
Повикай ме, когато в теб тъгата
разкъсва умореното ти тяло,
когато в сенките си самотата
погребва времето ни закъсняло!
Повикай ме, щом сънена луната
в студено пълнолуние изгрее
и тъжното пространство на душата
със вълчи вой безжалостно запее!
Аз ще се върна, може би навреме,
скръбта ни да изпия и сълзите ни -
крещящи от безумното съмнение,
прокраднато в ъглите на очите ни!
Повикай ме, щом слънцето засмяно
съня ти със лъчите си събуди
и утрото със нежност замечтано
от дните ти студа със жар прокуди!
Повикай ме, когато ме желаеш
и пеперуди в тялото танцуват,
във мислите си щом за мен мечтаеш,
в очите пламъчета щом лудуват!
Аз ще се върна! Знаеш! Ще се върна,
изпил до дъно болката парлива,
ще те целуна и ще те прегърна
щом любовта в сърцата ни е жива!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
