SimeonAngelov (Симеон Ангелов)
96 41
21 янв. 2017 г., 14:47

Когато любовта е жива 

  Поэзия
723 4 10

КОГАТО ЛЮБОВТА Е ЖИВА

 

 

Повикай ме, когато в теб тъгата

разкъсва умореното ти тяло,

когато в сенките си самотата

погребва времето ни закъсняло!

Повикай ме, щом сънена луната

в студено пълнолуние изгрее

и тъжното пространство на душата

със вълчи вой безжалостно запее!

Аз ще се върна, може би навреме,

скръбта ни да изпия и сълзите ни -

крещящи от безумното съмнение,

прокраднато в ъглите на очите ни!

 

 

Повикай ме, щом слънцето засмяно

съня ти със лъчите си събуди

и утрото със нежност замечтано

от дните ти студа със жар прокуди!

Повикай ме, когато ме желаеш

и пеперуди в тялото танцуват,

във мислите си щом за мен мечтаеш,

в очите пламъчета щом лудуват!

Аз ще се върна! Знаеш! Ще се върна,

изпил до дъно болката парлива,

ще те целуна и ще те прегърна

щом любовта в сърцата ни е жива!!!

 

© Симеон Ангелов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??