16 ago 2019, 23:19

Когато любовта се пенсионира

1.2K 1 2

                                                  Както дъждовните капки мият праха,

                                                  времето угася пламъците в душата,

                                                  любовта първична, изгаряща с дъха,

                                                  превърна се в приятелство - както при децата.

           

                                                  Преди закуска вече е кафето,

                                                  след обяда - следва дрямка,

                                                  завършва вечерната разходка в парка

                                                  до пейката с махленската ,,седянка".

            

                                                  Отидоха си неусетно буйните страсти,

                                                  влачи се животът с мъка до неделя,

                                                  вечер всеки сладко спинка

                                                  завит сам в неговата си постеля.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че съм направил деня ти по - весел, Кате!
  • Разсмя ме, макар че като се замисли сериозно човек май на всеки ще се случи.
    Хубаво написано стихотворение.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...