16.08.2019 г., 23:19

Когато любовта се пенсионира

1.2K 1 2

                                                  Както дъждовните капки мият праха,

                                                  времето угася пламъците в душата,

                                                  любовта първична, изгаряща с дъха,

                                                  превърна се в приятелство - както при децата.

           

                                                  Преди закуска вече е кафето,

                                                  след обяда - следва дрямка,

                                                  завършва вечерната разходка в парка

                                                  до пейката с махленската ,,седянка".

            

                                                  Отидоха си неусетно буйните страсти,

                                                  влачи се животът с мъка до неделя,

                                                  вечер всеки сладко спинка

                                                  завит сам в неговата си постеля.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че съм направил деня ти по - весел, Кате!
  • Разсмя ме, макар че като се замисли сериозно човек май на всеки ще се случи.
    Хубаво написано стихотворение.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...