Както дъждовните капки мият праха,
времето угася пламъците в душата,
любовта първична, изгаряща с дъха,
превърна се в приятелство - както при децата.
Преди закуска вече е кафето,
след обяда - следва дрямка,
завършва вечерната разходка в парка
до пейката с махленската ,,седянка".
Отидоха си неусетно буйните страсти,
влачи се животът с мъка до неделя,
вечер всеки сладко спинка
завит сам в неговата си постеля.
© Никола Яндов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
