16 авг. 2019 г., 23:19

Когато любовта се пенсионира

1.2K 1 2

                                                  Както дъждовните капки мият праха,

                                                  времето угася пламъците в душата,

                                                  любовта първична, изгаряща с дъха,

                                                  превърна се в приятелство - както при децата.

           

                                                  Преди закуска вече е кафето,

                                                  след обяда - следва дрямка,

                                                  завършва вечерната разходка в парка

                                                  до пейката с махленската ,,седянка".

            

                                                  Отидоха си неусетно буйните страсти,

                                                  влачи се животът с мъка до неделя,

                                                  вечер всеки сладко спинка

                                                  завит сам в неговата си постеля.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че съм направил деня ти по - весел, Кате!
  • Разсмя ме, макар че като се замисли сериозно човек май на всеки ще се случи.
    Хубаво написано стихотворение.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...