Както дъждовните капки мият праха,

                                                  времето угася пламъците в душата,

                                                  любовта първична, изгаряща с дъха,

                                                  превърна се в приятелство - както при децата.

                                                  Преди закуска вече е кафето,

                                                  след обяда - следва дрямка,

                                                  завършва вечерната разходка в парка

                                                  до пейката с махленската ,,седянка".

                                                  Отидоха си неусетно буйните страсти,

                                                  влачи се животът с мъка до неделя,

                                                  вечер всеки сладко спинка

                                                  завит сам в неговата си постеля.