Както дъждовните капки мият праха,
времето угася пламъците в душата,
любовта първична, изгаряща с дъха,
превърна се в приятелство - както при децата.
Преди закуска вече е кафето,
след обяда - следва дрямка,
завършва вечерната разходка в парка
до пейката с махленската ,,седянка".
Отидоха си неусетно буйните страсти,
влачи се животът с мъка до неделя,
вечер всеки сладко спинка
завит сам в неговата си постеля.