Когато любовта умира

16 ago 2011, 12:20

Poesía » De amor

714 0 2

Плаках, сънувах, живях.

Търсих, обичах, копнях.

Не молих слънцето да се смили над мен,

не молих изгрева да не настъпва ден.

Поисках малко от вселената голяма –

поисках безразличието ти да го няма.

Не се смили, уви, над мен.

Не се смили, дойде и този ден,

във който бавно избледняват дните,

нощите ни, срещите, мечтите.

Забравям те, ала защо боли?

Защо забиват сякаш в мен игли?

Защо когато губим любовта,

макар жестока, плачем след това?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

iulia47 (Юлияна Донева)

2011-08-16T15:04:09+03:00

Плачем,да и тънем във тъга,
но спомен скъп остава след това.
димитрова (Лилия Нейкова)

2011-08-16T14:23:45+03:00

Любовта сама по себе си е красива и не ни се иска да се разделим с нея.Дори както казваш да е жестока,но винаги те прави жив.