16 ago 2011, 12:20

Когато любовта умира

Poesía » De amor

940 0 2

Плаках, сънувах, живях.

Търсих, обичах, копнях.

Не молих слънцето да се смили над мен,

не молих изгрева да не настъпва ден.

Поисках малко от вселената голяма –

поисках безразличието ти да го няма.

Не се смили, уви, над мен.

Не се смили, дойде и този ден,

във който бавно избледняват дните,

нощите ни, срещите, мечтите.

Забравям те, ала защо боли?

Защо забиват сякаш в мен игли?

Защо когато губим любовта,

макар жестока, плачем след това?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

iulia47 (Юлияна Донева)

Плачем,да и тънем във тъга,
но спомен скъп остава след това.

2011-08-16T15:04:09+03:00
димитрова (Лилия Нейкова)

Любовта сама по себе си е красива и не ни се иска да се разделим с нея.Дори както казваш да е жестока,но винаги те прави жив.

2011-08-16T14:23:45+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0