nadinka1991 (Надежда Кръстева)
46 24
16.08.2011 г., 12:20 ч.

Когато любовта умира 

  Поезия » Любовна
716 0 2

Плаках, сънувах, живях.

Търсих, обичах, копнях.

Не молих слънцето да се смили над мен,

не молих изгрева да не настъпва ден.

Поисках малко от вселената голяма –

поисках безразличието ти да го няма.

Не се смили, уви, над мен.

Не се смили, дойде и този ден,

във който бавно избледняват дните,

нощите ни, срещите, мечтите.

Забравям те, ала защо боли?

Защо забиват сякаш в мен игли?

Защо когато губим любовта,

макар жестока, плачем след това?

© Надежда Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Плачем,да и тънем във тъга,
    но спомен скъп остава след това.
  • Любовта сама по себе си е красива и не ни се иска да се разделим с нея.Дори както казваш да е жестока,но винаги те прави жив.
Предложения
: ??:??