Aug 16, 2011, 12:20 PM

Когато любовта умира

Poetry » Love

942 0 2

Плаках, сънувах, живях.

Търсих, обичах, копнях.

Не молих слънцето да се смили над мен,

не молих изгрева да не настъпва ден.

Поисках малко от вселената голяма –

поисках безразличието ти да го няма.

Не се смили, уви, над мен.

Не се смили, дойде и този ден,

във който бавно избледняват дните,

нощите ни, срещите, мечтите.

Забравям те, ала защо боли?

Защо забиват сякаш в мен игли?

Защо когато губим любовта,

макар жестока, плачем след това?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

iulia47 (Юлияна Донева)

Плачем,да и тънем във тъга,
но спомен скъп остава след това.

2011-08-16T15:04:09+03:00
димитрова (Лилия Нейкова)

Любовта сама по себе си е красива и не ни се иска да се разделим с нея.Дори както казваш да е жестока,но винаги те прави жив.

2011-08-16T14:23:45+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0