Aug 16, 2011, 12:20 PM

Когато любовта умира

Poetry » Love

946 0 2

Плаках, сънувах, живях.

Търсих, обичах, копнях.

Не молих слънцето да се смили над мен,

не молих изгрева да не настъпва ден.

Поисках малко от вселената голяма –

поисках безразличието ти да го няма.

Не се смили, уви, над мен.

Не се смили, дойде и този ден,

във който бавно избледняват дните,

нощите ни, срещите, мечтите.

Забравям те, ала защо боли?

Защо забиват сякаш в мен игли?

Защо когато губим любовта,

макар жестока, плачем след това?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

iulia47 (Юлияна Донева)

Плачем,да и тънем във тъга,
но спомен скъп остава след това.

2011-08-16T15:04:09+03:00
димитрова (Лилия Нейкова)

Любовта сама по себе си е красива и не ни се иска да се разделим с нея.Дори както казваш да е жестока,но винаги те прави жив.

2011-08-16T14:23:45+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0