9 mar 2007, 19:08

КОГАТО МЕ НАМЕРИ 

  Poesía
869 0 13

 

 

Когато ме намери, нямах нищо.

Безплътна, без надежда и покой.

Създаде ме, обичана от нищото,

останало след хиляди порои.

 

 

Объркан, непринуден, лаконичен.

Намерих те потънал в безвремие.

Пътеводна светлина на нелогичното.

Превърнах се във твое вдъхновение.

 

 

Когато се намерихме, изгря вселена.

Родиха се порои от планети

звезди, които двамата със тебе

ще наречем със имената на поети.

 

Димитрия Чакова

 

 

 

© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??