КОГАТО МЕ НАМЕРИ
Когато ме намери, нямах нищо.
Безплътна, без надежда и покой.
Създаде ме, обичана от нищото,
останало след хиляди порои.
Объркан, непринуден, лаконичен.
Намерих те потънал в безвремие.
Пътеводна светлина на нелогичното.
Превърнах се във твое вдъхновение.
Когато се намерихме, изгря вселена.
Родиха се порои от планети –
звезди, които двамата със тебе
ще наречем със имената на поети.
Димитрия Чакова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
