9.03.2007 г., 19:08 ч.

КОГАТО МЕ НАМЕРИ 

  Поезия
867 0 13

 

 

Когато ме намери, нямах нищо.

Безплътна, без надежда и покой.

Създаде ме, обичана от нищото,

останало след хиляди порои.

 

 

Объркан, непринуден, лаконичен.

Намерих те потънал в безвремие.

Пътеводна светлина на нелогичното.

Превърнах се във твое вдъхновение.

 

 

Когато се намерихме, изгря вселена.

Родиха се порои от планети

звезди, които двамата със тебе

ще наречем със имената на поети.

 

Димитрия Чакова

 

 

 

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??