9 мар. 2007 г., 19:08

КОГАТО МЕ НАМЕРИ 

  Поэзия
866 0 13

 

 

Когато ме намери, нямах нищо.

Безплътна, без надежда и покой.

Създаде ме, обичана от нищото,

останало след хиляди порои.

 

 

Объркан, непринуден, лаконичен.

Намерих те потънал в безвремие.

Пътеводна светлина на нелогичното.

Превърнах се във твое вдъхновение.

 

 

Когато се намерихме, изгря вселена.

Родиха се порои от планети

звезди, които двамата със тебе

ще наречем със имената на поети.

 

Димитрия Чакова

 

 

 

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??