Mar 9, 2007, 7:08 PM

КОГАТО МЕ НАМЕРИ 

  Poetry
868 0 13

 

 

Когато ме намери, нямах нищо.

Безплътна, без надежда и покой.

Създаде ме, обичана от нищото,

останало след хиляди порои.

 

 

Объркан, непринуден, лаконичен.

Намерих те потънал в безвремие.

Пътеводна светлина на нелогичното.

Превърнах се във твое вдъхновение.

 

 

Когато се намерихме, изгря вселена.

Родиха се порои от планети

звезди, които двамата със тебе

ще наречем със имената на поети.

 

Димитрия Чакова

 

 

 

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??