Когато ме обичаш
Когато ме обичаш –
непреклонен не съм
и ставам по-човечен,
полираш ми душата
и в алтън,
характера ми прекрояваш,
безсърдечен.
Когато ме обичаш –
есената
в косите ми сребрее благородно,
на циганското лято младостта,
стопява всичко в мене,
старомодно.
Когато ме обичаш, съм елей –
не съм поскърцващ бряст
в очакване на зима,
не съм чергар бездомен,
както Одисей,
защото знам,
че имам истинска любима.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados
