Когато ме обичаш –
непреклонен не съм
и ставам по-човечен,
полираш ми душата
и в алтън,
характера ми прекрояваш,
безсърдечен.
Когато ме обичаш –
есената
в косите ми сребрее благородно,
на циганското лято младостта,
стопява всичко в мене,
старомодно.
Когато ме обичаш, съм елей –
не съм поскърцващ бряст
в очакване на зима,
не съм чергар бездомен,
както Одисей,
защото знам,
че имам истинска любима.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
