Когато ме обичаш –
непреклонен не съм
и ставам по-човечен,
полираш ми душата
и в алтън,
характера ми прекрояваш,
безсърдечен.
Когато ме обичаш –
есената
в косите ми сребрее благородно,
на циганското лято младостта,
стопява всичко в мене,
старомодно.
Когато ме обичаш, съм елей –
не съм поскърцващ бряст
в очакване на зима,
не съм чергар бездомен,
както Одисей,
защото знам,
че имам истинска любима.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
