Когато ме обичаш –
непреклонен не съм
и ставам по-човечен,
полираш ми душата
и в алтън,
характера ми прекрояваш,
безсърдечен.
Когато ме обичаш –
есената
в косите ми сребрее благородно,
на циганското лято младостта,
стопява всичко в мене,
старомодно.
Когато ме обичаш, съм елей –
не съм поскърцващ бряст
в очакване на зима,
не съм чергар бездомен,
както Одисей,
защото знам,
че имам истинска любима.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
