3 abr 2016, 21:10

Когато миналото се завърне

  Poesía
600 0 2

Когато се завърнат спомените стари

и раните отново се отворят,

когато болката от миналото те удари

и забравени обиди проговорят...

Тогава се намръщват ветровете,

мълчи отново тъмното небе...

Умира бавно дъхавото цвете,

немее тъжно болното сърце...

Бягат напосоки пак разхвърляни

мисли- птици със пречупени криле.

От бурите свирепи са подхвърлени

на пусти и смълчани брегове.

Когато миналото се завърне

и прореже мисълта ми със болезнен вик

иска ми се пак да ме прегърнеш,

превърнал ме във светъл миг,

миг във който люляк приказно ухае,

 а небето се облича в синята коприна,

миг във който ще те осъзная

и пътя си към тебе с радост ще измина

 

2.04.2016г.

Бадемов Цвят

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, най- сърдечно, Ели!
  • Наситено с искреност и емоции...
    Ясен и точен изказ, което особено ценя.
    Празничен поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...