Apr 3, 2016, 9:10 PM

Когато миналото се завърне

  Poetry
598 0 2

Когато се завърнат спомените стари

и раните отново се отворят,

когато болката от миналото те удари

и забравени обиди проговорят...

Тогава се намръщват ветровете,

мълчи отново тъмното небе...

Умира бавно дъхавото цвете,

немее тъжно болното сърце...

Бягат напосоки пак разхвърляни

мисли- птици със пречупени криле.

От бурите свирепи са подхвърлени

на пусти и смълчани брегове.

Когато миналото се завърне

и прореже мисълта ми със болезнен вик

иска ми се пак да ме прегърнеш,

превърнал ме във светъл миг,

миг във който люляк приказно ухае,

 а небето се облича в синята коприна,

миг във който ще те осъзная

и пътя си към тебе с радост ще измина

 

2.04.2016г.

Бадемов Цвят

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Mimi Ivanova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, най- сърдечно, Ели!
  • Наситено с искреност и емоции...
    Ясен и точен изказ, което особено ценя.
    Празничен поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...