3.04.2016 г., 21:10

Когато миналото се завърне

603 0 2

Когато се завърнат спомените стари

и раните отново се отворят,

когато болката от миналото те удари

и забравени обиди проговорят...

Тогава се намръщват ветровете,

мълчи отново тъмното небе...

Умира бавно дъхавото цвете,

немее тъжно болното сърце...

Бягат напосоки пак разхвърляни

мисли- птици със пречупени криле.

От бурите свирепи са подхвърлени

на пусти и смълчани брегове.

Когато миналото се завърне

и прореже мисълта ми със болезнен вик

иска ми се пак да ме прегърнеш,

превърнал ме във светъл миг,

миг във който люляк приказно ухае,

 а небето се облича в синята коприна,

миг във който ще те осъзная

и пътя си към тебе с радост ще измина

 

2.04.2016г.

Бадемов Цвят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, най- сърдечно, Ели!
  • Наситено с искреност и емоции...
    Ясен и точен изказ, което особено ценя.
    Празничен поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...