Когато мъж ми каже, че съм ангел
Когато мъж ми каже:„Ти си ангел!“
във мен запява екзотична птица.
Сърце притискам силно (да не падна!),
лицето ми пламти, умът се пита:
С какво напомням тази твар небесна?
С ръцете си-крила, които галят?
С гласа си-милваща ушите песен?
С очите-огън, топлещ, но не парещ?
Или с това, че ангелът не помни
дали е бил Жена (кога бе?..колко?..)
и значи, земни нужди има скромни-
не знае глад и студ, не сеща болкa;
Мъжа не чака (той си има Господ!),
не му сервира ревност, сълзи, грешки.
Сърцето му е бяло, чисто...просто
поредна кърпичка за грях човешки
на някой, който тук от всичко страда,
подсмърча и за дар небесен дращи...
Когато мъж ми каже, че съм ангел,
най-ангелски по дяволите пращам!
© Петя Божилова Todos los derechos reservados