Когато назад се обръщам

Връщам се, скъпи мой, връщам се –

спомен не съм, ни забрава,

в рибка от злато превръщам се –

в ручей искрящ сред тинтява.

Вземайте спомени, вземайте,

в бъдното мен оставете,

още мечта съм и семето,

дето ще стане на цвете.

Пъстра ще бъда и хубава,

стрък, с връх пронизал лъжата,

че пролетта е изгубена,

вечен – студът на земята.