Когато назад се обръщам
Връщам се, скъпи мой, връщам се –
спомен не съм, ни забрава,
в рибка от злато превръщам се –
в ручей искрящ сред тинтява.
Вземайте спомени, вземайте,
в бъдното мен оставете,
още мечта съм и семето,
дето ще стане на цвете.
Пъстра ще бъда и хубава,
стрък, с връх пронизал лъжата,
че пролетта е изгубена,
вечен – студът на земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
