Nov 26, 2025, 12:32 PM

Когато назад се обръщам

130 0 0

Връщам се, скъпи мой, връщам се –

спомен не съм, ни забрава,

в рибка от злато превръщам се –

в ручей искрящ сред тинтява.

 

Вземайте спомени, вземайте,

в бъдното мен оставете,

още мечта съм и семето,

дето ще стане на цвете.

 

Пъстра ще бъда и хубава,

стрък, с връх пронизал лъжата,

че пролетта е изгубена,

вечен – студът на земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...