Когато не паля звезди

31 may 2014, 22:23

Poesía » Versos blancos

562 0 0

Когато не паля звезди,

се свивам тихо в нечий ъгъл.

Душата ми отдавна прегоря

в безсмислена борба

с измислени герои.

Не че не опитах да съм птица.

Не че не опитах да обичам.

Не ми е писано с криле да сричам.

Не ми е писано да съм небе...

Когато не паля звезди,

се свивам тихо в нечий ъгъл

и плача, плача, плача...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.