Когато не паля звезди

31.05.2014 г., 22:23 ч.

Поезия » Бели стихове

553 0 0

Когато не паля звезди,

се свивам тихо в нечий ъгъл.

Душата ми отдавна прегоря

в безсмислена борба

с измислени герои.

Не че не опитах да съм птица.

Не че не опитах да обичам.

Не ми е писано с криле да сричам.

Не ми е писано да съм небе...

Когато не паля звезди,

се свивам тихо в нечий ъгъл

и плача, плача, плача...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.