21 sept 2006, 0:30

Когато ни е трудно да сме същите

Poesía

850 0 12

Когато ни е трудно да сме същите,
остават две ръце, които чакат да простим,
остава и едно сърце да плаче...
И тръгваме след есента сами,
и бавно ни поглъща листопада,
но в нас не са останали сълзи
и няма кой да прибере тревогите,
и стъпките простенват от умора...

Но няма кой да промени посоките
и кой да ни научи да се молим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Чинаров (Георги)

Много есенно...и прекрасно!

2006-09-26T18:23:13+03:00
dolly (Доли)

Дани, страхотно е, поздравления!

2006-09-22T15:51:14+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Отново съм удивена от силата на твойте думи!!!

2006-09-22T15:23:43+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Благодаря ви Джейни, Мая, Христо! Светльо, за да не кажеш пак онази твоя любима думичка, няма да споделя как се почувствах след коментара ти. Всъщност, БЛАГОДАРЯ ТИ!

2006-09-22T15:12:49+03:00
изречена (Мая Попова)

нали ни очакват две ръце? да ги поемем

2006-09-21T11:30:45+03:00