Sep 21, 2006, 12:30 AM

Когато ни е трудно да сме същите

Poetry

849 0 12

Когато ни е трудно да сме същите,
остават две ръце, които чакат да простим,
остава и едно сърце да плаче...
И тръгваме след есента сами,
и бавно ни поглъща листопада,
но в нас не са останали сълзи
и няма кой да прибере тревогите,
и стъпките простенват от умора...

Но няма кой да промени посоките
и кой да ни научи да се молим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Чинаров (Георги)

Много есенно...и прекрасно!

2006-09-26T18:23:13+03:00
dolly (Доли)

Дани, страхотно е, поздравления!

2006-09-22T15:51:14+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Отново съм удивена от силата на твойте думи!!!

2006-09-22T15:23:43+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Благодаря ви Джейни, Мая, Христо! Светльо, за да не кажеш пак онази твоя любима думичка, няма да споделя как се почувствах след коментара ти. Всъщност, БЛАГОДАРЯ ТИ!

2006-09-22T15:12:49+03:00
изречена (Мая Попова)

нали ни очакват две ръце? да ги поемем

2006-09-21T11:30:45+03:00