21 сент. 2006 г., 00:30

Когато ни е трудно да сме същите

Поэзия

852 0 12

Когато ни е трудно да сме същите,
остават две ръце, които чакат да простим,
остава и едно сърце да плаче...
И тръгваме след есента сами,
и бавно ни поглъща листопада,
но в нас не са останали сълзи
и няма кой да прибере тревогите,
и стъпките простенват от умора...

Но няма кой да промени посоките
и кой да ни научи да се молим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Чинаров (Георги)

Много есенно...и прекрасно!

2006-09-26T18:23:13+03:00
dolly (Доли)

Дани, страхотно е, поздравления!

2006-09-22T15:51:14+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Отново съм удивена от силата на твойте думи!!!

2006-09-22T15:23:43+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Благодаря ви Джейни, Мая, Христо! Светльо, за да не кажеш пак онази твоя любима думичка, няма да споделя как се почувствах след коментара ти. Всъщност, БЛАГОДАРЯ ТИ!

2006-09-22T15:12:49+03:00
изречена (Мая Попова)

нали ни очакват две ръце? да ги поемем

2006-09-21T11:30:45+03:00