Когато ни е трудно да сме същите, остават две ръце, които чакат да простим, остава и едно сърце да плаче... И тръгваме след есента сами, и бавно ни поглъща листопада, но в нас не са останали сълзи и няма кой да прибере тревогите, и стъпките простенват от умора...
Но няма кой да промени посоките и кой да ни научи да се молим...
Благодаря ви Джейни, Мая, Христо! Светльо, за да не кажеш пак онази твоя любима думичка, няма да споделя как се почувствах след коментара ти. Всъщност, БЛАГОДАРЯ ТИ!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.