Когато някога ти липсвам
... и когато някога ти липсвам,
погледни нагоре към звездите,
ще бъда там и ще те чакам,
не се страхувай, не бърши сълзите.
Аз ще бъда твоя Марс,
а ти ще бъдеш моята Венера
и вечността ще бъде просто миг
във нашата безкрайна атмосфера.
Със звезден прах ще те обсипя,
от Андромеда ще открадна светлината,
а ти ще бъдеш толкова красива,
вплела във косите си луната.
Когато някога ти липсвам и си тъжна,
не забравяй, че не си сама,
ще бдя над теб и ще те чакам,
аз ще бъда твоята звезда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живко Димитров Todos los derechos reservados
