Когато някой ден...

27 may 2018, 17:09

Poesía » De amor

1544 4 10

Когато някой ден ме призоват

и дрехите издам и свойто тяло,

и тръгна по последния си път

към своето забравено начало,

ще бъда вечно млад, красив, левент...

Душата ми ще броди из безкрая.

И няма начин – във един момент

ще ме познаеш...аз ще те позная!

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

MerlinLanselotov (Васил Иванов)

2018-06-23T09:08:07+03:00

Благодаря, Албена! Хубаво е, когато те оценят!
anabel7 (Албена Димитрова)

2018-06-22T23:07:24+03:00

Сега, след като прегледах отново всички участващи, ти давам глас,Василе! Успех!
MerlinLanselotov (Васил Иванов)

2018-05-28T10:59:43+03:00

Благодаря ви за хубавите думи!
anabel7 (Албена Димитрова)

2018-05-28T10:21:36+03:00

Великолепен стих, Василе! Успех в конкурса!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2018-05-28T01:04:18+03:00

Познах те!
Позна ме!
Казах ли ти, че те обичам...
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-05-27T23:55:51+03:00

Много хубаво!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-05-27T21:21:47+03:00

Браво!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-05-27T21:12:35+03:00

Браво! Гласувах!
MerlinLanselotov (Васил Иванов)

2018-05-27T18:40:31+03:00

Благодаря! Обучавам се за снайперист.
Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

2018-05-27T17:28:51+03:00

Браво, Васко! Стегнато, ударно стреляш. Браво.